Основни правила при озеленяване на междублоковите пространства

В озеленяването на междублоковите пространства има няколко основни правила. Те са подчинени на комфорта на обитателите на жилищните сгради. В по-старите квартали пространствата, предвидени за озеленяване са по-големи и съответно има повече възможности за разполагане на висока и ниска растителност. Градинките около новопостроените блокове обикновено са по-малки и трябва да се предвиди по-ниска и компактна високо декоративна растителност, за да не се претрупва пространството. Когато блоковете са в близост до по-големи пътни артерии, задължително е да се изградят защитни пояси от храсти и дървета. Функцията им е да предпазват жилищната зона от прах и шум. Дървесният масив се разполага по дължината на улицата. В основата на дърветата се засаждат храсти, които пречат на прахта и шума да преминат между стволовете и стъблата на дърветата.

Изключително ефикасни в борбата с шума и прахта са насипите от почва по протежението на улицата. Те могат да бъдат с различна височина в зависимост от размерите на свободното пространство. По-високите насипи имат по-добра изолираща функция, но освен че откосите им трябва да са стабилни, височината им трябва да е съизмерима с човешките възприятия и с околното пространство, за да не “надвисват” над него. Насипите се озеленяват с дървесна и храстова растителност, която може да бъде разположена по различен начин – редово, на групи, смесено и т.н. Такива насипи има на доста места в периферията на кварталите, но в последното десетилетие се избягва изграждането им за сметка на по-плътното застрояване с различни по предназначение сгради. Това за съжаление винаги е за сметка на комфорта в застроената територия.

Градинките пред самите блокове могат да се озеленят по много начини. Ако желаете по-ниските етажи от жилищната сграда да са засенчени, засадете пред блока дървета. Ако искате тревен килим, изберете подходяща тревна смеска – за сенчести или слънчеви места, за терени, подложени на утъпкване или такива, които са предпазени от преминаване на хора и животни. Живите плетове освен естетическа функция, играят ролята на физическа бариера. Жив плет може да изградите от птиче грозде, форзиция, кисел трън, бук, глог, туя, тис и др. Ако искате високо декоративен цъфтящ жив плет, направете го от дървовидна ружа, която редовно подрязвайте и оформяйте, за да не се разрасне твърде много. Живите плетове от иглолистни растения (туя, тис) са по-бавнорастящи и по-скъпи като първоначална инвестиция. Друг вариант да предпазите градинката от утъпкване е монтирането на ниска декоративна оградка от дървен материал или метални елементи. Сега пазара предлага много други, нови и интересни материали и плоскости, с които можете да импровизирате.

В близост до сградите и тротоарите избягвайте да засаждате дървета с плитка коренова система и видове с крехка дървесина. С плитка коренова система са всички иглолистни, брезите, някои явори и др. С особено крехка дървесина са всички тополи. Тези дървета дори и да загниват, остават зелени и не дават признаци на отмиране. При по-силни ветрове и интензивни дъждове, ако са загнили, са склонни да се прекършат, което ги прави опасни за преминаващите хора и превозни средства. От друга страна тополите имат изключително висока фитонцидна активност (отделят вещества, които прочистват въздуха и унищожават вредните микроорганизми) и поради тази причина все още се засаждат на някои места. Друго предимство (a в някои случаи недостатък) на тополите е това, че се самозасяват и са изключително бързорастящи.

Често, особено в по-старите квартали, в междублоковите пространства са оформени площадки за игра на децата. Тези площадки, а и всички зони, до които малките деца имат достъп тябва да се озеленяват внимателно и с разбиране. Има някои отровни и бодливи видове, които трябва да се избягват на всяка цена. Отровни са тисът, японският чашкодрян и др. Бодливи са киселият трън, иглолистните растения, глогър, джелът, японската дюла, акацията и др.

В последно време се увеличава броят на децата и възрастните хора, които развиват алергии към различни неща. Силно алергизиращи са някои дървесни и храстови видове, които е добре да не се засаждат в непосредствена близост до жилищните сгради. Такива са женските тополи, чиито семенца са обвити в пухена обвивка, която е дразнеща за много хора. Вариант е да се засаждат мъжки тополи по-далече от сградите и пътищата. Липите също са причина за алергични пристъпи у някои хора, особено във влажно и топло време, когато миризмата на цветовете е особено силна. По време на цъфтежа, птичето грозде също има силен и неприятен мирис. Смриките отделят силен и тежък аромат през горещите дни на лятото. Не ги засаждайте покрай прозорците и детските площадки.

Контейнерите за отпадъци обикновено стоят върху уличното платно. Ако има възможност, в близост до тях засадете жив плет, който да изолира пространството и да ги скрива. Добре е също така да помислите как да ги засенчите – с навес или със засаждане на дърво, което да хвърля сянката си над тях.

Покрай прозорците, балконите, паркингите и местата за преминаване не засаждайте плодоносещи дървета. По време на узряването, плодовете им ще падат на земята и освен, че замърсяват площта под короната си, привличат рояци насекоми – някои от тях жилещи. Поради тази причина засаждайте плодните дървета в средата на зелените площи.

 

Много интересна и полезна статия, която изчетох на един дъх, въпреки, че никога не ми се е налагало (а вероятно, няма и да ми се наложи) да озеленявам около нашият блок.

В интерес на истината ценя точно такива статии, които успяват да ме научат на нещо ново, което никога до сега не съм знаел или предполагал, че може да е важно. Тук визирам това, че покрай тревните площи е добре да се озеленява с храсти, за да предпазва от прахта на близо преминаващите автомобили. Никога не се бях замислял за това.