Специфични обучителни проблеми или какво научих за Дислексията

Дискусия в 'Възпитание и образование' започната от Delinda, 14/12/13.

  1. Delinda

    Delinda Потребител

    Регистрация:
    13/12/13
    Мнения:
    9
    Пол:
    Жена
    Отглеждането на малкия човек е нещо трудно и безкрайно отговорно. Много често си задаваме въпроса – Постъпваме ли правилно? Когато сме се скарали, когато сме отказали нещо толкова искано … Шаблон няма, всеки родител преценява спрямо ситуацията и своето дете/деца как ще реагира.

    Но идва момента, когато детето тръгва на училище и нещо в него се променя. Усещате, че нещо се случва, че нещо не е наред, но не разбирате какво … Така започна моя сблъсък като майка на дете с ДИСЛЕКСИЯТА ….

    Малко повече за това що е ДИСЛЕКСИЯ?
    Д-р Астрид Коп-Дулер
    ... „Човек с дислексия, със средна или над средна интелигентност, възприема света около себе си по различен начин в сравнение с останалите. Сблъсквайки се с буквите или цифрите неговото внимание се нарушава. Това води до трудности при усвояване на четенето, писането или смятането.“

    Затрудненията с писането и четенето е възможно да се придобият по физически, психични причини или семейни причини, недостатъчни знания , по-ниска надареност или неправилни методи на обучаване.
    За това пък дислексията е генно обусловена, малкия човек идва на този свят с нея
    .

    Много зависи как ще се развие детето от обкръжаващата го среда. На ДЕТЕТО-ДИСЛЕКТИК трябва да му се осигурят подходящите условия, съобразени единствено и само с неговите потребности. Единствено и само тогава той ще се развива нормално и сериозни обучителни проблеми няма да има.

    Първите проблеми възникват, когато детето тръгне на училище. В този случай то трудно се справя с четенето, писането и смятането. Незабавно трябва да се изясни причината за затрудненията и ако е ДИСЛЕКСИЯ, да не се губи ценно време.
    Многобройните повторения на упражненията не водят до желания резултат, а само до разочарование за детето и за цялото семейство.


    Това не трябва да се допуска. Ние трябва да знаем, че дислексията не е БОЛЕСТ, не е и УВРЕЖДАНЕ, и че децата с ДИСЛЕКСИЯ не са МЪРЗЕЛИВИ и ГЛУПАВИ.

    Чрез компютърен тест, или ако детето е малко - чрез игра или други средства, може да се установи кои сетивни възприятия са развити по различен начин и трябва да се коригират.
    От съществено значение е да се забележат навреме първите симптоми у детето, за да му се помогне. Децата се нуждаят от успехи, това им носи радост. Ние не искаме болни, отчаяни деца, които не вярват в себе си.

    Особено важно е да се действа съвместно - семейство, учители и специалисти /логопеди, обучителят по дислексия/. Не трябва винаги само учителят да бъде държан отговорен за успеха на детето с дислексия.

    Има и още един съюзник ресурсния учител.
    Що е ресурсен учител:
    Ресурсният учител е специален педагог, който: Подпомага чрез различни методи и средства пълноценното включване на децата/учениците със специални образователни потребности в училищната среда. Подпомага учебния процес на децата/учениците със СОП в индивидуални и групови занимания, съобразявайки се с индивидуалните им потребности.
    Когато кръгът се затвори и детето забележи, че не е само с проблема си, резултатите няма да закъснеят.
    Детето с дислексия се нуждае от много разбиране и време, само тогава то ще може като другите деца да се справя с четенето, писането и смятането. То трябва да има постоянен контрол и наблюдение.

    Преди 20-ина години се появява една нова теория, разработена от американеца Роналд Дейвис (самият той дислектик), според която функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба.

    Не всички дислектици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.

    Качествата, които са им присъщи, могат, според теорията на Дейвис, да се обобщят така
    1. Дислектиците могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия.
    2. Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда.
    3. Много по-любопитни са от обичайното.
    4. Мислят основно с картини, вместо с думи.
    5. Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни.
    6. Мислят и възприемат нещата многопланово като използват всичките си сетива.
    7. Могат да преживяват мислите си като реалност.
    8. Имат живо въображение.

    Ако тези качества не са подтискани, омаловажавани и дори разрушавани от родителите и от начина на преподаване в училище, те ще доведат до развиването на две основни характеристики - интелигентност над средната и изключителни творчески способности.
    Ако учителите и родителите не наказват (по какъвто и да е начин) децата с дислексия заради проблемите им, ако останалите деца не им се подиграват заради трудностите с четенето и писането, дислектиците пак ще трябва да работят многократно по-упорито от съучениците си, но няма да страдат.
    Няма друга област (освен четенето и писането), където хората да са третирани така презрително заради затрудненията, които изпитват.
    Ако не можеш да рисуваш добре, ако не бягаш достатъчно бързо, ако имаш проблеми с усвояването на чужди езици, ако пееш фалшиво, никой няма да ти се подиграва за това и да те третира като "умствено изостанал".

    Известни дислектици: Моцарт, Д. Айзенхауер, Джон Ф. Кенеди, Робърт Кенеди, Уинстън Чърчил, Алберт Айнщайн, Паул Ерлих, Нилс Бор, Чарлз Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Леонардо да Винчи, Огюст Роден, Агата Кристи, Ханс Кристиян Андерсен, Уолт Дисни, Шер, Упи Голдбърт, Дани Гловър, Грег Луганис, Том Круз, Джей Лено и Рокфелер.

    Гениалността на повечето от тях се е проявила не въпреки дислексията, както смятат някои, а благодарение на нея. Естествено, състоянието само по себе си няма да направи никого гений, но за самочувствието на дислектиците /и родителите им/ е важно да знаят, че техните умове действат по същия начин като умовете на много гении.


    ДИСЛЕКСИЯТА НЕ Е СТРАШНА, страшното е че живеем в България и с bg доходите си трябва да се оправяме ...

    По материали от интернет пространството …
     
  2. Google AdSense Реклама



    за да скриеш рекламите.
  3. Delinda

    Delinda Потребител

    Регистрация:
    13/12/13
    Мнения:
    9
    Пол:
    Жена
    Да си майка на дете с ДИСЛЕКСИЯ ….

    Най-трудно беше да се преборя със себе си и въпроса - ЗАЩО ТОЧНО МОЕТО ДЕТЕ? ЗАЩО НА МЕН? Със себе си и родителските си амбиции се преборих, но на въпросите не успях да си отговоря... Трябва да уточня имах късмета да живея във Варна ...

    Майка съм на едно прекрасно дете – Карлос, вече навлизащ в пубертета и ще се опитам да ви разкажа за пътя, който извървяхме с него.
    В първи клас като амбициозна майка го записах в едно от най-елитните училища в града. Не му стигаше, че е първолак, но реших че трябва да се запише и на всички възможни извънкласни дейности – школа математика, школа по информационни технологии и прочие.

    В началото на първи клас бе едно много слабо, като телосложение дете, което през учебната година рязко напълня. Винаги, когато ставаше въпрос за учене – огладняваше. Друга рязка промяна бе поведението му от контактно дете се превърна в озлобено и агресивно. В многобройните разговори с класната, получавах уверенията, че всичко е наред с Карло. Усещах че нещо не е наред, но не разбирах какво. Кулминацията беше на 24 май при раздаване на Удостоверенията за завършен първи клас. На тържеството гласно се обявяваше името и оценката на детето. След редицата от ОТЛИЧЕН, това „…КАРЛОС завършва първи клас със ЗАДОВОЛИТЕЛЕН…“ ще го помня цял живот...
    Не бях чувала първолак да завърши с тройка.


    Предприетите мерки:
    Впрегнаха се всички възможни връзки за проучване на добро училище, което е отворено за деца със специфични нужди в града. От началото на започването на втори клас училищния психолог започна да се среща с него почти всеки ден. Постепенно поведението му се промени. Към края на втори клас се беше успокоил и почти възвърна поведението си от преди първи клас – агресията и озлобеността постепенно изчезнаха. Но остана голямата питанка – отказваше да работи в час заедно с класа. Втори клас мина в лутане и събиране на изследвания и документи за ресурсно подпомагане или така нареченото интегрираното обучение и възпитание. Накъде в началото на втория срок му обосноваха състоянието му: ДИСЛЕКСИЯ или струпването на училищни задължения /в първи клас/ довежда да самозащита на организма/паметта и съответното блокиране – оставане на ниво сричкообразуване. Да, можеше да чете, но без да сглоби думичката в главата си или да разбира прочетения текст.

    Трети клас вече имаше ресурсен учител, който беше два часа седмично при него в класа, което се оказа крайно недостатъчно. Втория срок се наложи да влизам с него в първите три часа /първа смяна/, за да му помагам доколкото мога.

    От началото на трети клас в буквалния смисъл го атакувахме от всички страни – училище психолог, ресурсен психолог, ресурсен учител, логопед, групата на Монтесори в Карин дом и обучител по дислексия. Имаше период в който, детето на психолог и мама на психолог. Научиха ме да бъда търпелива, да обяснявам бавно, да осигуря на Карлос - много разбиране и много време, за да може също като останалите деца да се справя с четенето, писането и смятането. Той трябваше да има постоянен контрол и наблюдение и с него да се работи индивидуално. И най-вече да не търся вина в себе си, да не се обвинявам, защото той го усеща и това не му помага.

    Ето как изглеждаше една негова седмица в трети клас , при различните смени:
    І смяна
    Понеделник: след училище 14ч. логопед
    Вторник: след училище ---
    Сряда: след училище 2ч. консултация с ресурсен учител
    Четвъртък: след училище 13ч. ресурсен психолог
    Петък: освободен от училище, за да може да посещава групата на Монтесори в Карин дом
    14ч. логопед
    18,30 – 1ч. обучител по дислексия
    Събота: 1ч. обучител по дислексия
    Неделя: 1ч. обучител по дислексия

    Един астрономически час при обучителя по дислексия – 20лв.
    Едно посещение от 8 до 12 часа в Карин дом – 20лв.



    ІІ смяна
    Понеделник: 9ч. ресурсен психолог - преди училище
    Вторник: 8,30ч. логопед - преди училище
    Сряда: групата на Монтесори в Карин дом, преди училище 1ч. консултация с ресурсен учител
    Четвъртък: 8,30ч. логопед - преди училище
    Петък: групата на Монтесори в Карин дом преди училище
    18,30 – 1ч. обучител по дислексия
    Събота: 1ч. обучител по дислексия
    Неделя: 1ч. обучител по дислексия

    Един астрономически час при обучителя по дислексия – 20лв.
    Едно посещение от 8 до 12 часа в Карин дом – 20лв.
    Отделно от това работа с ресурсен учител в клас.

    През лятото продължи усилената работа /всяка седмица/ с обучителя по дислексия и резултата беше повече от положителен. Карло се научи да разбира какво чете, Карло вече пишеше в час, Карло ходеше със желание на училище.
    Той е невероятно дете, което заслужаваше шанса да бъде обучен спрямо потребностите си – не можеш да разбереш, че има някакви обучителни проблеми, докато не се наложи да прочете текст или да реши задача.
    ------------------------
    С цената на всичко ще продължа да се боря. През последните години много пъти съм си повтаряла – НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА! Ако съществуваше институция, която да ти даде насока и съответно пътеките, половината от заемите, които плащам нямаше да ги има.

    На този етап /6 клас/ работим само с Ресурсния център – учител, логопед и психолог. Посещава всекидневно и то със желание, училище, оценките варират от 3 до 6 , но отдавна приех факта, че искам да отгледам психически уравновесен и нормален човек и оценките са на последно място.

    Ако говорим за цялостно развитие до тук - възпитан, отзивчив, контактен, добре се ориентира когато е сам, поема отговорности /но да не свързани с учене/, в много отношения е изпреварил връстниците си....
    При поднасяне по подходящ начин на учебния материал, той го възприема добре.
    Любим сайт/не се налага да чете, гледа като видеофилм съответния урок http://ucha.se/

    В бъдеще – идея си нямам още от какво ще има нужда. Реагира се спрямо неговите потребности, съветите на специалисти и финансовата невъзможност на майка му... но и няма да се уморя да повтарям, че го обичам и се гордея много с него...

    ДИСЛЕКСИЯТА НЕ Е СТРАШНА, страшното е че живеем в България и с bg доходите си трябва да се оправяме ....

    Ресурсен център примерно София: http://rcsofia.com/
    Обучител по дислексия – г-жа Жасмина Йонкова: http://dyslexia-center.eu/index.php
    Тук можете да направите тест за дислексия на вашето дете: http://dyslexia-center.eu/component/option,com_wrapper/Itemid,33/lang,bg/
     
    Андон Иванов харесва това.

Сподели страницата