Защо няма да си плащам здравните осигуровки и колко спешна е спешната помощ

Реших да отворя тази тема, провокиран от поредната новина за нападение на екип на спешна медицинска помощ: Поредно нападение над екип на Спешна Помощ и с няколко думи да се обоснова защо реших, че да си плащаш здравните осигуровки и може би да задам няколко въпроса към всички, които така упорито защитават хората стоящи зад тази очевадно не-работеща институция, която освен да усвоява едни пари, друго май не прави като хората.

Определено не поощрявам хората решили да се саморазправят с лекарите, но и не ги критикувам особено, имайки предвид какво ми се случи преди няколко дни и как със собствените си очи видях, че да се надяваш на тази услуга при нужда е меко казано, все едно да се надяваш да ти падне 6-тица от тотото.

Преди да започна с разказа, нека кажа няколко думи за себе си - Средно статистически Българин, живеещ в България и за моите скромни 28 години, никога не ми се бе налагало да викам линейка до онзи ден. Да признавам си ползвал съм услугите на Спешна Помощ и друг път, но честно казано не съм толкова възхитен и личният ми опит показва, че Спешната помощ, не е нито спешна, нито бърза. Два пъти съм прибягвал до услугите им и макар, че си свършиха работата не останах особено очарован, но това е друга тема на разговор и няма да я засягам. Отклоних се малко от темата, но ето и краткият ми разказ:

Накратко през деня получих болки в гърба, които много наподобяваха схващане и съответно реших, че е схващане и не отидох на лекар. Уви надвечер болките се усилиха, като с тях получих и нещо като спазми, които затрудняваха леко дишането ми. Беше вече късно да ходя на лекар, понеже в Елхово лекари доколкото знам има само до обяд, а следобед работи само Спешният Център, а според болките (утихваха, когато лежа и не мърдам много много) реших, че е от схващането и няма смисъл да ходя до болницата, а по-добре да си почивам вкъщи и при евентуален проблем да отида в болницата на сутринта.

Разбира се нещата се развиха друго яче, като около 12 вечерта болките станаха наистина доста силни и буквално при всяко мръдване ме болеше ужасно много и за капак получавах някакви спазми и така до около 2 часа вечерта, когато просто не можех да стана от леглото и спазмите станаха почти постоянни и непоносими, тогава жена ми грабна телефона и се обади на 112 с идеята да викне медици и тук започва интересната част.

След кратък разговор между жена ми и дежурният оператор, той пожела да говори директно с мен за да му опиша какви са оплакванията ми. Говорихме за кратко, след което прецени, че по-добре е да ме свърже с медицинско лице, което по-точно би определило симптомите ми и евентуално да прецени дали имам нужда от Спешна Помощ.

Поизчаках няколко секунди на приятна музичка (гърчейки се) след което отсреща чух и медицинското лице, което с груб женски глас (без да се представи, но да предположим, че все пак е спешна помощ и няма нужда от излишни думи, но пък има време за музичка, може би действа успокояващо) ме попита какви са симптомите ми.

Съответно се опитах да обясня какво точно ми има ( не ме бива в обясненията признавам си, а и малко е трудничко човек да мисли, докато умира от болки ), при което, жената ми зададе следният логичен въпрос, последван от кратък диалог:
- А вие пихте ли някакви болко-успокоителни?
- Амиии пих единствено един Ацетозал.
- Ама как Аспирин, той няма да ви помогне, защо не пихте Аналгин (не си спомням точните думи, но идеята беше критика, защо аджеба аз не съм решил да пия нещо по-силно).
- Ами госпожо, аз не съм лекар и не знам какво трябва да пия.
- Ами като ви болеше по-рано защо не отидохте при личният си лекар ( Ами вероятно, защото болките не са били така силни и не съм знаел, че е нещо повече от схващане или мускулна треска ), ами сега в 2 часа вечерта се сещате. Ами ние нямаме нищо друго освен Аналгин. ( придружено с допълнително мрънкане, че нямат с какво да ми помогнат )

След краткото конско, което ми прочете госпожата, без дори да ме изчака да кажа каквото и да е друго каза на оператора - Ами пратете линейка, пък ще видим какво ще го правим. (пак не съм сигурен за точните думи, но смисъла беше такъв )

Ядосан от разговора с медицинското лице, казах на оператора, че няма нужда да ми пращат линейка, след като не могат да ми помогнат.

Ако исках такси до болницата, щях да си поръчам такова, а в такъв момент не ми беше и да излишни разходки.

За моя радост, нервите които ми създаде тази госпожа явно ми подействаха добре и малко след това (ругаейки) взе та ме поотпусна.

Ако сте имали търпение да прочетете тази моя сага, вероятно някой от вас биха ме разбрали защо тотално се отказах да разчитам на Спешна Помощ и защо не упреквам въобще реакцията на хората, които са се държали агресивно с медиците. Всеки нормален човек, след толкова препятствия, смятам би сторил същото.

Не може да плащаш здравни данъци и когато веднъж за 28 години ти се наложи да звъннеш за линейка да се държат арогантно с теб и държейки ти сметка за това, че не си лекар и не знаеш какво да пиеш, че да ти помогне. На всичкото отгоре да ти кажат, че и Спешната Помощ няма с какво да ти помогне, понеже имат само Аналгин. Това е меко казано комично.

Разбирам напълно, че може би не съм бил за спешен случай, но считам за крайно излишен грубият тон в този случай. Медицинското лице, можеше по телефона просто да ми каже съвсем с нормален човешки тон да ми обясни, че състоянието ми не е толкова тежко и просто да пия Аналгин или друго болко-успокоително.

Между другото на другият ден отидох на лекар и се оказа нещо като прищипан нерв. За щастие нищо сериозно.

Може би вече ви писна да четете, но нека да направя и кратка съпоставка с Спешната Помощ в Гърция ( по разказ от приятели, които живеят там ).

По някаква причина се наложило да извикат линейка заради детето им, при което до няколко минути пристигнала не 1, а 3 линейки!!! Оказали помощ на детето, въпреки, че дори било Български гражданин и след около месец дори изпратили писмо да отиде на контролен преглед за да се уверят, че всичко е наред с здравето на детето.

В България, детето ни вдигна страшно висока температура, при което закарахме малката направо с кола за по-бърза реакция. Е стояхме с детето (увито в дебело одеало) в коридора около 5-10 минути докато ни приемат и помогнат. Да не са много, но само човек, който не е родител не знае колко много са тези минути, докато гледаш как детето ти е като парцал.

След всичко видяно с собствените си очи, няма как да желая да плащам здравни данъци и лично аз смятам Спешна Помощ за нищо повече от денонощна болница на която можеш да разчиташ денонощно, но в никакъв случай спешно и определено не на 100%.

За мен Здравната ни система няма нужда от реформа, а от събаряне и изграждане на чисто нова здравна система. Силно се надявам скоро и това да стане, но уви често надеждите са това което остава с времето.

 

Проблема е, че не знам кой е по-виновен. Държавата, че не предоставя достатъчно средства за да се осигури всичко необходимо за спешна помощ и като кадри и като медикаменти или в самото държание на служителите, които според мен са завършили медицина просто защото са виждали перспектива в професията, а не толкова, защото им харесва да правят това.

Поне аз не намирам друга основателна причина за такова пренебрежително отношение към хората ( не навсякъде е така, но все пак май повечето лекари са такива ).